21.01.2009 г., 7:32 ч.

Условно... 

  Поезия
433 0 7
Нали го помниш още
онова кафе на пустия площад,
където спират всички влакове?
А после потеглят - обратно?!


Кафето, което условно
нарекохме "нашето".
Когато... Преди година време
стоеше с гръб към всички
останали, защото мен чакаше?


И се взираше в големите,
прашни стъкла. За да ме зърнеш.
Първи. А на стола до теб
лежеше огромен букет цветя.


Оранжеви гербери искряха
по-силно от слънцето даже.
И пишеше нещо си. А в очите ти
трепкаха две мъжки сълзи.
Бяха от радост, нали?

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??