9 dic 2007, 16:13

Усмихни ми се...

  Poesía
1.3K 0 3

Усмихвам се на утринното слънце,
проблясващо над смръщения ден,
с очи кристални на детенце,
пробуждащо се сутрин в мен.


Усмихвам се в мъглата сива
на грозната човешка сган...
И в себе си тъгата скрила,
сърцето си, положила на длан.


Усмихвам се на злите хора,
в очите гледам ги без страх,
пропитата със злост умора,
безжалостно се връща в тях!


Усмихвам се на гибелта си,
но знам, че вечно ще съм тук!
Когато срещна любовта си -
на мен ще се усмихва друг!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иринка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Усмихна и мен! Прекрасен стих! Лек и силен, мъдър и нежен, усмихнат!
    Моите поздравления за таланта ти, Поетесо!
  • Чудесно е!!!Дано я срещнеш по-скоро
  • Завиждам ти за лекотата, с която редиш нежни и красиви думи, поетеса си!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...