9 dic 2007, 16:13

Усмихни ми се...

  Poesía
1.3K 0 3

Усмихвам се на утринното слънце,
проблясващо над смръщения ден,
с очи кристални на детенце,
пробуждащо се сутрин в мен.


Усмихвам се в мъглата сива
на грозната човешка сган...
И в себе си тъгата скрила,
сърцето си, положила на длан.


Усмихвам се на злите хора,
в очите гледам ги без страх,
пропитата със злост умора,
безжалостно се връща в тях!


Усмихвам се на гибелта си,
но знам, че вечно ще съм тук!
Когато срещна любовта си -
на мен ще се усмихва друг!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иринка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Усмихна и мен! Прекрасен стих! Лек и силен, мъдър и нежен, усмихнат!
    Моите поздравления за таланта ти, Поетесо!
  • Чудесно е!!!Дано я срещнеш по-скоро
  • Завиждам ти за лекотата, с която редиш нежни и красиви думи, поетеса си!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...