Усмихвам се на утринното слънце,
проблясващо над смръщения ден,
с очи кристални на детенце,
пробуждащо се сутрин в мен.
Усмихвам се в мъглата сива
на грозната човешка сган...
И в себе си тъгата скрила,
сърцето си, положила на длан.
Усмихвам се на злите хора,
в очите гледам ги без страх,
пропитата със злост умора,
безжалостно се връща в тях! ...