Dec 9, 2007, 4:13 PM

Усмихни ми се...

  Poetry
1.3K 0 3

Усмихвам се на утринното слънце,
проблясващо над смръщения ден,
с очи кристални на детенце,
пробуждащо се сутрин в мен.


Усмихвам се в мъглата сива
на грозната човешка сган...
И в себе си тъгата скрила,
сърцето си, положила на длан.


Усмихвам се на злите хора,
в очите гледам ги без страх,
пропитата със злост умора,
безжалостно се връща в тях!


Усмихвам се на гибелта си,
но знам, че вечно ще съм тук!
Когато срещна любовта си -
на мен ще се усмихва друг!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иринка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Усмихна и мен! Прекрасен стих! Лек и силен, мъдър и нежен, усмихнат!
    Моите поздравления за таланта ти, Поетесо!
  • Чудесно е!!!Дано я срещнеш по-скоро
  • Завиждам ти за лекотата, с която редиш нежни и красиви думи, поетеса си!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...