9.12.2007 г., 16:13

Усмихни ми се...

1.3K 0 3

Усмихвам се на утринното слънце,
проблясващо над смръщения ден,
с очи кристални на детенце,
пробуждащо се сутрин в мен.


Усмихвам се в мъглата сива
на грозната човешка сган...
И в себе си тъгата скрила,
сърцето си, положила на длан.


Усмихвам се на злите хора,
в очите гледам ги без страх,
пропитата със злост умора,
безжалостно се връща в тях!


Усмихвам се на гибелта си,
но знам, че вечно ще съм тук!
Когато срещна любовта си -
на мен ще се усмихва друг!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иринка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Усмихна и мен! Прекрасен стих! Лек и силен, мъдър и нежен, усмихнат!
    Моите поздравления за таланта ти, Поетесо!
  • Чудесно е!!!Дано я срещнеш по-скоро
  • Завиждам ти за лекотата, с която редиш нежни и красиви думи, поетеса си!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...