27 jul 2014, 19:08  

Усмивката ми, помниш...

  Poesía » Otra
1.4K 0 5

Усмивката ми топла (помниш я)
последни очертания... бледнее,
„вратите“ се затварят... Губиш я!
Умния не би приел да не посмее.
Не би си позволил и да предлага
очакване промито в тишината,
не би избрал с години да отлага
в душата на отсрещната тъгата.
Не би залъгвал себе си (ни нея)
че всичко е нормално и приятно,
не би заровил думата „копнея“...
И би направил крачката обратно.

Да, умните привършиха... отдавна
и няма как да върнем времената.
Усмивката ли търсиш?  Тя побягна,
а миг след нея... тръгна и жената.

 

27.07.2014г
цикъл "Черно перо" 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....