Усмиката ми, помниш...

Jul 27, 2014, 7:08 PM 2015-05-24T09:56:53+03:00

Poetry » Other

858 0 5

Усмивката ми топла (помниш я)
последни очертания... бледнее,
„вратите“ се затварят... Губиш я!
Умния не би приел да не посмее.
Не би си позволил и да предлага
очакване промито в тишината,
не би избрал с години да отлага
в душата на отсрещната тъгата.
Не би залъгвал себе си (ни нея)
че всичко е нормално и приятно,
не би заровил думата „копнея“...
И би направил крачката обратно.

Да, умните привършиха... отдавна
и няма как да върнем времената.
Усмивката ли търсиш? Тя побягна,
а миг след нея... тръгна и жената.

27.07.2014г
цикъл "Черно перо"

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ЧАР (Чавдар Кунчев)

2015-05-19T21:04:42+03:00

помня
Довереница (Дочка Василева)

2014-07-29T01:10:45+03:00

Почти година липсва "баба Ана"
на Откровенския мегдан.
Една усмивка-и светът е даром
и по-добър,и малко по-засмян
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2014-07-28T14:03:48+03:00

А как би могъл да я забрави,Ани?
selene727 (Северина Даниелова)

2014-07-27T22:09:47+03:00

хареса ми това „Умния не би приел да не посмее.“!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2014-07-27T20:05:20+03:00

Ани...такава усмивка не се забравя, макар и често да бъде подмината!