27 июл. 2014 г., 19:08  

Усмиката ми, помниш... 

  Поэзия » Другая
848 0 5

Усмивката ми топла (помниш я)
последни очертания... бледнее,
„вратите“ се затварят... Губиш я!
Умния не би приел да не посмее.
Не би си позволил и да предлага
очакване промито в тишината,
не би избрал с години да отлага
в душата на отсрещната тъгата.
Не би залъгвал себе си (ни нея)
че всичко е нормално и приятно,
не би заровил думата „копнея“...
И би направил крачката обратно.

Да, умните привършиха... отдавна
и няма как да върнем времената.
Усмивката ли търсиш?  Тя побягна,
а миг след нея... тръгна и жената.

 

27.07.2014г
цикъл "Черно перо" 

 

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??