11 feb 2014, 22:27

Усмивка, мир и светлина

1K 0 1

Стар, самотен обущар

разхождаше се в топла вечер.

Търсеше си време

да отпрати свойто бреме.

 

Вървейки в самота,

умислен, търсещ красота,

старият в ангел

погледа си спря.

 

Край морето, до вълните,

момче, едно само дете,

в бяло от главата до петите

гледаше само звездите.

 

Старецът поиска

приказка да си удари

с малкото момче.

И седна дядото до него.

 

"Какво само дете

прави в късна нощ

на брега на студеното море?"

 

"Ти си, дядо, отговор за мене.

Виждам мъдрост имаш, дядо.

Носиш много, много бреме

на тези изгърбени рамене." 

 

"Как бе, дядо, как момче,

на твойта възраст, едно дете...

познава що съм аз... един стар,

забравен вече господин." 

 

"Как забравен?

Та аз тебе тука чакам,

осемдесет и две години вече...

Но виждам, още трябва да почакам.

 

"Как, бе дядо? Що говориш?" 

 

"За да дойдеш с мене,

първо трябва да откриеш,

че не ти трябва туй твойто бреме.

Никога, никой не е преминавал,

към вечността с бреме.

Няма нужда да носиш вече

туй твойто на инак здрави рамене.

Ще те изчакам да погледнеш

с усмивка, мир и светлина.

И тогава ще те взема

с мен във вечна красота." 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Ще те изчакам да погледнеш
    с усмивка, мир и светлина.
    И тогава ще те взема
    с мен във вечна красота."

    Прекрасно послание, което споделям, Мария!

    Поздрав!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...