Feb 11, 2014, 10:27 PM

Усмивка, мир и светлина

1K 0 1

Стар, самотен обущар

разхождаше се в топла вечер.

Търсеше си време

да отпрати свойто бреме.

 

Вървейки в самота,

умислен, търсещ красота,

старият в ангел

погледа си спря.

 

Край морето, до вълните,

момче, едно само дете,

в бяло от главата до петите

гледаше само звездите.

 

Старецът поиска

приказка да си удари

с малкото момче.

И седна дядото до него.

 

"Какво само дете

прави в късна нощ

на брега на студеното море?"

 

"Ти си, дядо, отговор за мене.

Виждам мъдрост имаш, дядо.

Носиш много, много бреме

на тези изгърбени рамене." 

 

"Как бе, дядо, как момче,

на твойта възраст, едно дете...

познава що съм аз... един стар,

забравен вече господин." 

 

"Как забравен?

Та аз тебе тука чакам,

осемдесет и две години вече...

Но виждам, още трябва да почакам.

 

"Как, бе дядо? Що говориш?" 

 

"За да дойдеш с мене,

първо трябва да откриеш,

че не ти трябва туй твойто бреме.

Никога, никой не е преминавал,

към вечността с бреме.

Няма нужда да носиш вече

туй твойто на инак здрави рамене.

Ще те изчакам да погледнеш

с усмивка, мир и светлина.

И тогава ще те взема

с мен във вечна красота." 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Ще те изчакам да погледнеш
    с усмивка, мир и светлина.
    И тогава ще те взема
    с мен във вечна красота."

    Прекрасно послание, което споделям, Мария!

    Поздрав!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...