3 jul 2009, 23:08

Усмивка на дъга

  Poesía » Otra
688 0 3

Усмивка на дъга

 

Отлетя като полъх

лятната буря.

Сънни клепачи отворили,

пръскат се сивите

облаци.

 

 Галеща слънчева

ласка,

ведро отдадена,

избликнали  цветове

- светлина.

 

Окъпани улици,

учудени погледи

на сивите градски

стени.

Поредица покриви,

събудени

от бликнала свежест...

 

Найлонова зеленина

зейва в улични дупки.

Обезглавени пиедестали,

откраднати фонтани

отново просветват...

 

Отразени в стъклото

- бетонно студени

   гримаси -

опитват да хванат

яркия цвят...

 

Погледи вперени,

някак просветнали,

в  уличен шум

и градска суетня...

Звъннали  пъстри

нотки

- усмивка на  дъга...

 

03.05.2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Качов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво стихотворение, само че вие от Берковица сякаш много говорите. Мисля си, че ако беше по-кратко, щеше да е още по-сладко. Поздрави, земляко!
  • Много силно стихотворение. Чете се леко, на бризове...
  • приех го лично, благодаря.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...