3 июл. 2009 г., 23:08

Усмивка на дъга

689 0 3

Усмивка на дъга

 

Отлетя като полъх

лятната буря.

Сънни клепачи отворили,

пръскат се сивите

облаци.

 

 Галеща слънчева

ласка,

ведро отдадена,

избликнали  цветове

- светлина.

 

Окъпани улици,

учудени погледи

на сивите градски

стени.

Поредица покриви,

събудени

от бликнала свежест...

 

Найлонова зеленина

зейва в улични дупки.

Обезглавени пиедестали,

откраднати фонтани

отново просветват...

 

Отразени в стъклото

- бетонно студени

   гримаси -

опитват да хванат

яркия цвят...

 

Погледи вперени,

някак просветнали,

в  уличен шум

и градска суетня...

Звъннали  пъстри

нотки

- усмивка на  дъга...

 

03.05.2009

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Качов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво стихотворение, само че вие от Берковица сякаш много говорите. Мисля си, че ако беше по-кратко, щеше да е още по-сладко. Поздрави, земляко!
  • Много силно стихотворение. Чете се леко, на бризове...
  • приех го лично, благодаря.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...