3.07.2009 г., 23:08

Усмивка на дъга

690 0 3

Усмивка на дъга

 

Отлетя като полъх

лятната буря.

Сънни клепачи отворили,

пръскат се сивите

облаци.

 

 Галеща слънчева

ласка,

ведро отдадена,

избликнали  цветове

- светлина.

 

Окъпани улици,

учудени погледи

на сивите градски

стени.

Поредица покриви,

събудени

от бликнала свежест...

 

Найлонова зеленина

зейва в улични дупки.

Обезглавени пиедестали,

откраднати фонтани

отново просветват...

 

Отразени в стъклото

- бетонно студени

   гримаси -

опитват да хванат

яркия цвят...

 

Погледи вперени,

някак просветнали,

в  уличен шум

и градска суетня...

Звъннали  пъстри

нотки

- усмивка на  дъга...

 

03.05.2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Качов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво стихотворение, само че вие от Берковица сякаш много говорите. Мисля си, че ако беше по-кратко, щеше да е още по-сладко. Поздрави, земляко!
  • Много силно стихотворение. Чете се леко, на бризове...
  • приех го лично, благодаря.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...