Jul 3, 2009, 11:08 PM

Усмивка на дъга

  Poetry » Other
684 0 3

Усмивка на дъга

 

Отлетя като полъх

лятната буря.

Сънни клепачи отворили,

пръскат се сивите

облаци.

 

 Галеща слънчева

ласка,

ведро отдадена,

избликнали  цветове

- светлина.

 

Окъпани улици,

учудени погледи

на сивите градски

стени.

Поредица покриви,

събудени

от бликнала свежест...

 

Найлонова зеленина

зейва в улични дупки.

Обезглавени пиедестали,

откраднати фонтани

отново просветват...

 

Отразени в стъклото

- бетонно студени

   гримаси -

опитват да хванат

яркия цвят...

 

Погледи вперени,

някак просветнали,

в  уличен шум

и градска суетня...

Звъннали  пъстри

нотки

- усмивка на  дъга...

 

03.05.2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Качов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво стихотворение, само че вие от Берковица сякаш много говорите. Мисля си, че ако беше по-кратко, щеше да е още по-сладко. Поздрави, земляко!
  • Много силно стихотворение. Чете се леко, на бризове...
  • приех го лично, благодаря.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...