18 sept 2010, 0:13

Усмивка през сълзи

954 0 7

Каквото и да пиша, вижда се –

във всяко изречение си ти!

Писалката и листът ненавиждат ме!

Омръзна им да пиша през сълзи...

Изсъхвам заедно с есенните рози.

Листата ми по две окапват.

Ако разцъфна, ще е в нещо грозно –

в бурени и плевел край оградата.

Каквото и да пиша, вижда се –

във всяко изречение си ти.

Останалото, някак е излишно...

Останалото е усмивка през сълзи...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятно е!! Браво!
  • Прекрасно е!
  • хубав стих
    Поздрав!
  • Мария, хубаво е, че споделяш своята интерпретация, но това което си написала не носи смисъла, който съм вложила аз. Ето пример "Каквото и да пиша, вижда се- във всяко изречение си ти".Тук давам ясно да се разбере, че на каквато и тема да са ми стиховете-за времето, за хората, за животните, в крайна сметка винаги става въпрос за един и същ човек.А в това, което ти си написала, вече смисъла е друг- "Каквото и за теб да пиша, вижда се - във всяко изречение си ти!" Първо, че с това 'за теб да пиша' става ясно, че умишлено и конкретно пишеш за Него, а второ , при това положение 'във всяко изречение си ти' губи смисъл.То един вид се подразбира, че щом пишеш за някого , то той ще е във всяко изречение. "Писмо до тебе пиша. Със сълзи... " не е лошо като звучене, но тук пак нещата стоят по друг начин. В моят финал "Останалото е усмивка през сълзи..." е всъщност един вид обяснение от моя страна, към Онзи да разбере, че всеки стих е за Него, че в стиховете може да намери истината, а останалото е една маска в мое лице- усмихвам му се, но тази усмивка е от най-трудните Благодаря на всички!
  • Ако се вгледаме по-внимателно и в бурена има нещо красиво...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...