Каквото и да пиша, вижда се –
във всяко изречение си ти!
Писалката и листът ненавиждат ме!
Омръзна им да пиша през сълзи...
Изсъхвам заедно с есенните рози.
Листата ми по две окапват.
Ако разцъфна, ще е в нещо грозно –
в бурени и плевел край оградата.
Каквото и да пиша, вижда се –
във всяко изречение си ти.
Останалото, някак е излишно...
Останалото е усмивка през сълзи...