Sep 18, 2010, 12:13 AM

Усмивка през сълзи

  Poetry » Love
950 0 7

Каквото и да пиша, вижда се –

във всяко изречение си ти!

Писалката и листът ненавиждат ме!

Омръзна им да пиша през сълзи...

Изсъхвам заедно с есенните рози.

Листата ми по две окапват.

Ако разцъфна, ще е в нещо грозно –

в бурени и плевел край оградата.

Каквото и да пиша, вижда се –

във всяко изречение си ти.

Останалото, някак е излишно...

Останалото е усмивка през сълзи...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Невероятно е!! Браво!
  • Прекрасно е!
  • хубав стих
    Поздрав!
  • Мария, хубаво е, че споделяш своята интерпретация, но това което си написала не носи смисъла, който съм вложила аз. Ето пример "Каквото и да пиша, вижда се- във всяко изречение си ти".Тук давам ясно да се разбере, че на каквато и тема да са ми стиховете-за времето, за хората, за животните, в крайна сметка винаги става въпрос за един и същ човек.А в това, което ти си написала, вече смисъла е друг- "Каквото и за теб да пиша, вижда се - във всяко изречение си ти!" Първо, че с това 'за теб да пиша' става ясно, че умишлено и конкретно пишеш за Него, а второ , при това положение 'във всяко изречение си ти' губи смисъл.То един вид се подразбира, че щом пишеш за някого , то той ще е във всяко изречение. "Писмо до тебе пиша. Със сълзи... " не е лошо като звучене, но тук пак нещата стоят по друг начин. В моят финал "Останалото е усмивка през сълзи..." е всъщност един вид обяснение от моя страна, към Онзи да разбере, че всеки стих е за Него, че в стиховете може да намери истината, а останалото е една маска в мое лице- усмихвам му се, но тази усмивка е от най-трудните Благодаря на всички!
  • Ако се вгледаме по-внимателно и в бурена има нещо красиво...

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...