18.09.2010 г., 0:13

Усмивка през сълзи

949 0 7

Каквото и да пиша, вижда се –

във всяко изречение си ти!

Писалката и листът ненавиждат ме!

Омръзна им да пиша през сълзи...

Изсъхвам заедно с есенните рози.

Листата ми по две окапват.

Ако разцъфна, ще е в нещо грозно –

в бурени и плевел край оградата.

Каквото и да пиша, вижда се –

във всяко изречение си ти.

Останалото, някак е излишно...

Останалото е усмивка през сълзи...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятно е!! Браво!
  • Прекрасно е!
  • хубав стих
    Поздрав!
  • Мария, хубаво е, че споделяш своята интерпретация, но това което си написала не носи смисъла, който съм вложила аз. Ето пример "Каквото и да пиша, вижда се- във всяко изречение си ти".Тук давам ясно да се разбере, че на каквато и тема да са ми стиховете-за времето, за хората, за животните, в крайна сметка винаги става въпрос за един и същ човек.А в това, което ти си написала, вече смисъла е друг- "Каквото и за теб да пиша, вижда се - във всяко изречение си ти!" Първо, че с това 'за теб да пиша' става ясно, че умишлено и конкретно пишеш за Него, а второ , при това положение 'във всяко изречение си ти' губи смисъл.То един вид се подразбира, че щом пишеш за някого , то той ще е във всяко изречение. "Писмо до тебе пиша. Със сълзи... " не е лошо като звучене, но тук пак нещата стоят по друг начин. В моят финал "Останалото е усмивка през сълзи..." е всъщност един вид обяснение от моя страна, към Онзи да разбере, че всеки стих е за Него, че в стиховете може да намери истината, а останалото е една маска в мое лице- усмихвам му се, но тази усмивка е от най-трудните Благодаря на всички!
  • Ако се вгледаме по-внимателно и в бурена има нещо красиво...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...