18.09.2010 г., 0:13

Усмивка през сълзи

952 0 7

Каквото и да пиша, вижда се –

във всяко изречение си ти!

Писалката и листът ненавиждат ме!

Омръзна им да пиша през сълзи...

Изсъхвам заедно с есенните рози.

Листата ми по две окапват.

Ако разцъфна, ще е в нещо грозно –

в бурени и плевел край оградата.

Каквото и да пиша, вижда се –

във всяко изречение си ти.

Останалото, някак е излишно...

Останалото е усмивка през сълзи...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятно е!! Браво!
  • Прекрасно е!
  • хубав стих
    Поздрав!
  • Мария, хубаво е, че споделяш своята интерпретация, но това което си написала не носи смисъла, който съм вложила аз. Ето пример "Каквото и да пиша, вижда се- във всяко изречение си ти".Тук давам ясно да се разбере, че на каквато и тема да са ми стиховете-за времето, за хората, за животните, в крайна сметка винаги става въпрос за един и същ човек.А в това, което ти си написала, вече смисъла е друг- "Каквото и за теб да пиша, вижда се - във всяко изречение си ти!" Първо, че с това 'за теб да пиша' става ясно, че умишлено и конкретно пишеш за Него, а второ , при това положение 'във всяко изречение си ти' губи смисъл.То един вид се подразбира, че щом пишеш за някого , то той ще е във всяко изречение. "Писмо до тебе пиша. Със сълзи... " не е лошо като звучене, но тук пак нещата стоят по друг начин. В моят финал "Останалото е усмивка през сълзи..." е всъщност един вид обяснение от моя страна, към Онзи да разбере, че всеки стих е за Него, че в стиховете може да намери истината, а останалото е една маска в мое лице- усмихвам му се, но тази усмивка е от най-трудните Благодаря на всички!
  • Ако се вгледаме по-внимателно и в бурена има нещо красиво...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...