24 feb 2017, 23:21

Усмивката

  Poesía
480 1 0

                                           
                                 Усмивката ми по очите ти вехне,
                                 те задушават я, да не цъфти
                                 и ничия милувка не ще открехне,
                                 лъч на щастие по нея да трепти.
 
                                 И цветето под слънцето примира,
                                 но с красота и ухание себе си доказва,
                                 животът път след смъртта намира,
                                 и пролетта неговото име ще разказва.
 
                                 Усмивката ми без пролет ще цъфне
                                 макар под дъжд горчив и суров,
                                 ако твоят поглед я облъхне
                                 с лъчи на вярност и любов...


                                                                                              
                                                     д-р Наталия Георгиева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...