Усмивката
Усмивката ми по очите ти вехне,
те задушават я, да не цъфти
и ничия милувка не ще открехне,
лъч на щастие по нея да трепти.
И цветето под слънцето примира,
но с красота и ухание себе си доказва,
животът път след смъртта намира,
и пролетта неговото име ще разказва.
Усмивката ми без пролет ще цъфне
макар под дъжд горчив и суров,
ако твоят поглед я облъхне
с лъчи на вярност и любов...
д-р Наталия Георгиева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Георгиева Всички права запазени
