Feb 24, 2017, 11:21 PM

Усмивката

  Poetry
478 1 0

                                           
                                 Усмивката ми по очите ти вехне,
                                 те задушават я, да не цъфти
                                 и ничия милувка не ще открехне,
                                 лъч на щастие по нея да трепти.
 
                                 И цветето под слънцето примира,
                                 но с красота и ухание себе си доказва,
                                 животът път след смъртта намира,
                                 и пролетта неговото име ще разказва.
 
                                 Усмивката ми без пролет ще цъфне
                                 макар под дъжд горчив и суров,
                                 ако твоят поглед я облъхне
                                 с лъчи на вярност и любов...


                                                                                              
                                                     д-р Наталия Георгиева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наталия Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...