Усмивката ми по очите ти вехне,
                                 те задушават я, да не цъфти
                                 и ничия милувка не ще открехне,
                                 лъч на щастие по нея да трепти.
 
                                 И цветето под слънцето примира,
                                 но с красота и ухание себе си доказва,
                                 животът път след смъртта намира,
                                 и пролетта неговото име ще разказва.
 
                                 Усмивката ми без пролет ще цъфне
                                 макар под дъжд горчив и суров,
                                 ако твоят поглед я облъхне
                                 с лъчи на вярност и любов...

                                                                                              
                                                     д-р Наталия Георгиева