13 dic 2016, 14:03

Усмивката на клоуна 

  Poesía » Versos blancos, Otra
692 1 11

Усмивката на клоуна...

От нея сън не хващам.

Защото за нея щом се сетя,

светът ми тя към лошо преобръща.

 

Усмивката на клоуна...

Надежда ли е тя?

Или химера, завладяла 

моята душа.

Изсмуква радостта, надеждата

и всичко свято. До кога?

 

Защо не мога аз да се израдвам?

Защо не иска този свят да сподели?

Защо ме кара винаги да страдам?

Злодеят може би съм аз?

 

За клоуна с усмивка тъжна

страда моята душа.

 

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Така е Боре за съжаление!!!Хубав ден!
  • Най - тъжното в усмивката на клоуна е това - че винаги трябва да бъде весела и рядко някой търси в нея тъгата. Всяка преструвка е цирк и всеки цирк - преструвка, в която най - тъжни са хората слъжни винаги да се преструват на весели.
  • Много,много ви благодаря приятели за хубавите коментари!Прегръщам ви!!!Лили☺,Васе ☺,Стойчо!!!До нови!
  • Тъжните усмивки ни карат да се замислим... Успех!
  • С Влади! Поздрави!
  • Много дълбоко и проникновено, както винаги и както винаги съм без думи...извисена душа и перо имаш скъпи приятелю...! Човек научава много, четейки те и си дава сметка за себе си, открива се в образите на лирическите ти...
  • Благодаря Гавраиле .До нови!!!Радвам се че сподели!!!☺
  • Замислящ стих.
    Поздрав!
  • Приемам го от сърце Силви !!!До нови мила!☺☺☺
  • Силен стих!Не страдай,а се усмихни,изпращам ти поздрав!
  • Радвам се Влади че сподели!!!Хубава вечер !!!
Propuestas
: ??:??