13 дек. 2016 г., 14:03

Усмивката на клоуна 

  Поэзия » Белые стихи, Другая
632 1 12

Усмивката на клоуна...

От нея сън не хващам.

Защото за нея щом се сетя,

светът ми тя към лошо преобръща.

 

Усмивката на клоуна...

Надежда ли е тя?

Или химера, завладяла 

моята душа.

Изсмуква радостта, надеждата

и всичко свято. До кога?

 

Защо не мога аз да се израдвам?

Защо не иска този свят да сподели?

Защо ме кара винаги да страдам?

Злодеят може би съм аз?

 

За клоуна с усмивка тъжна

страда моята душа.

 

© Ангел Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Така е Боре за съжаление!!!Хубав ден!
  • Най - тъжното в усмивката на клоуна е това - че винаги трябва да бъде весела и рядко някой търси в нея тъгата. Всяка преструвка е цирк и всеки цирк - преструвка, в която най - тъжни са хората слъжни винаги да се преструват на весели.
  • Много,много ви благодаря приятели за хубавите коментари!Прегръщам ви!!!Лили☺,Васе ☺,Стойчо!!!До нови!
  • Тъжните усмивки ни карат да се замислим... Успех!
  • С Влади! Поздрави!
  • Много дълбоко и проникновено, както винаги и както винаги съм без думи...извисена душа и перо имаш скъпи приятелю...! Човек научава много, четейки те и си дава сметка за себе си, открива се в образите на лирическите ти...
  • Благодаря Гавраиле .До нови!!!Радвам се че сподели!!!☺
  • Замислящ стих.
    Поздрав!
  • Приемам го от сърце Силви !!!До нови мила!☺☺☺
  • Силен стих!Не страдай,а се усмихни,изпращам ти поздрав!
  • Радвам се Влади че сподели!!!Хубава вечер !!!
  • Много уместна метафора за тъжната усмивка на клоуна и страдалческата душа! Поздравявам те от все сърце, Ачо!
Предложения
: ??:??