Усмивката на клоуна

Поэзия » Белые стихи, Другая

930 1 11

Усмивката на клоуна...

От нея сън не хващам.

Защото за нея щом се сетя,

светът ми тя към лошо преобръща.

Усмивката на клоуна...

Надежда ли е тя?

Или химера, завладяла

моята душа.

Изсмуква радостта, надеждата

и всичко свято. До кога?

Защо не мога аз да се израдвам?

Защо не иска този свят да сподели?

Защо ме кара винаги да страдам?

Злодеят може би съм аз?

За клоуна с усмивка тъжна

страда моята душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

aap (Ангел)

Така е Боре за съжаление!!!Хубав ден!

2016-12-15T07:09:09+02:00
sauronboab (Борислав Ангелов)

Най - тъжното в усмивката на клоуна е това - че винаги трябва да бъде весела и рядко някой търси в нея тъгата. Всяка преструвка е цирк и всеки цирк - преструвка, в която най - тъжни са хората слъжни винаги да се преструват на весели.

2016-12-14T23:39:02+02:00
aap (Ангел)

Много,много ви благодаря приятели за хубавите коментари!Прегръщам ви!!!Лили☺,Васе ☺,Стойчо!!!До нови!

2016-12-14T08:08:15+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Тъжните усмивки ни карат да се замислим... Успех!

2016-12-14T05:31:33+02:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

С Влади! Поздрави!

2016-12-13T21:57:21+02:00