Усмивката на клоуна...
От нея сън не хващам.
Защото за нея щом се сетя,
светът ми тя към лошо преобръща.
Усмивката на клоуна...
Надежда ли е тя?
Или химера, завладяла
моята душа.
Изсмуква радостта, надеждата
и всичко свято. До кога?
Защо не мога аз да се израдвам?
Защо не иска този свят да сподели?
Защо ме кара винаги да страдам?
Злодеят може би съм аз?
За клоуна с усмивка тъжна
страда моята душа.
© Ангел Всички права запазени