9 jun 2007, 13:48

УСМИВКАТА ТИ... 

  Poesía
2977 0 19
 

             УСМИВКАТА ТИ...


За миг да можех аз да ги целуна -

изгряват две дъги, а вън е мрак,

две вълшебства - устни полулунни -

усмивката ти топла виждам пак.


Грее с вятъра, прелива в ярък сън,

но не мога тук при мен да задържа,

как с очи да взема крехкия й звън,

сред плахите въздишки на нощта.


За миг да можех аз да се превърна

до Теб в една изгряваща звезда...

полулунно ти ще ме прегърнеш,

с най-топлата усмивка - Любовта.


 31.05.07.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??