Jun 9, 2007, 1:48 PM

УСМИВКАТА ТИ... 

  Poetry
2978 0 19
 

             УСМИВКАТА ТИ...


За миг да можех аз да ги целуна -

изгряват две дъги, а вън е мрак,

две вълшебства - устни полулунни -

усмивката ти топла виждам пак.


Грее с вятъра, прелива в ярък сън,

но не мога тук при мен да задържа,

как с очи да взема крехкия й звън,

сред плахите въздишки на нощта.


За миг да можех аз да се превърна

до Теб в една изгряваща звезда...

полулунно ти ще ме прегърнеш,

с най-топлата усмивка - Любовта.


 31.05.07.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??