9.06.2007 г., 13:48

УСМИВКАТА ТИ...

3.1K 0 19
 

             УСМИВКАТА ТИ...


За миг да можех аз да ги целуна -

изгряват две дъги, а вън е мрак,

две вълшебства - устни полулунни -

усмивката ти топла виждам пак.


Грее с вятъра, прелива в ярък сън,

но не мога тук при мен да задържа,

как с очи да взема крехкия й звън,

сред плахите въздишки на нощта.


За миг да можех аз да се превърна

до Теб в една изгряваща звезда...

полулунно ти ще ме прегърнеш,

с най-топлата усмивка - Любовта.


 31.05.07.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Яков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много красиво, много нежно! Жестоко!
  • УСТНИ ПОЛУЛУННИ - КАКВО КРАСИВО СРАВНЕНИЕ! СЕГА ВИ ОТКРИВАМ И СЪМ МНОГО ВПЕЧАТЛЕНА!
  • "с очи да взема... звън" - Колко красиво-безнадежно!
  • Защо ти е звезда да бъдеш във небето...
    когато звездни пламъци в очите ти горят?!
    Усмивката ти ще отключи на дамата сърцето,
    ръцете ви в прегръдката ще се сплетат!
    * * *
    Прекрасно стихотворение, Иво - преливащо от нежност! Поздравче!
  • Присъединявам се към отзивите. Поздрави, Иво.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....