Устата ти хубава, очите ти зелени
Понякога ще те прегръщам във съня си,
тъй снежно бяла пак ще бъдеш...
Със порцелановите нотки на душата ми ще ти говоря и няма аз да бързам, влакове да гоня.
Понякога ще те прегръщам - светла и добра,
с измислени дихания ще се задоволявам.
И няма да виня зелената съдба,
те, разделените сърца не ще са никога в забрава!
Понякога ще те прегръщам - ярка и небесна, като последната останала звезда.
Със пролетни кокичета ще разцъфтявам и няма да си мисля, че беда е любовта...
И ти понякога да мене ще присядаш,
ще бъдеш истинската Ти и с думи гладки ще попарваш милионите, тъй яростни сълзи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Синьо момиче Todos los derechos reservados
