24 may 2013, 10:59

Утаяване

674 0 1

След слънчевите съботи  на  свободата  -

 

илюзия  оказа се надеждата за утрешния ден.

Приседнала във ъгъла, повдига рамене тъгата ми:




    • Към края сме! Тук всичко свършва!



Това е, моето момче!

 

 

 

Изпращам с дълъг поглед  и  последната надежда,

 

напуснала безмълвно черупката на моя бряг.

 

Усмивката на радостта ми  -  под залеза приведена,

 

разлиства спомени безцелно като в някакъв атлас.

 

 

 

Макар да знае твърдо, че нямат география

 

мечтите, мъката и радостта.

 

Щом тръгна аз  -  ще вдигне синьото платно на август,

 

ще приласкае вятъра и ще отплува

 

към някой непознат...

 

 

 

Но не момчето в мен  -  животът си отива.

 

От безсилие накъсан, полуусмихнат, полусподелен.

 

Безсолен и безвкусен, и хлъзгав като риба,

 

която уж си хванал,

 

но се оказва  -  не съвсем...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...