24 мая 2013 г., 10:59

Утаяване

675 0 1

След слънчевите съботи  на  свободата  -

 

илюзия  оказа се надеждата за утрешния ден.

Приседнала във ъгъла, повдига рамене тъгата ми:




    • Към края сме! Тук всичко свършва!



Това е, моето момче!

 

 

 

Изпращам с дълъг поглед  и  последната надежда,

 

напуснала безмълвно черупката на моя бряг.

 

Усмивката на радостта ми  -  под залеза приведена,

 

разлиства спомени безцелно като в някакъв атлас.

 

 

 

Макар да знае твърдо, че нямат география

 

мечтите, мъката и радостта.

 

Щом тръгна аз  -  ще вдигне синьото платно на август,

 

ще приласкае вятъра и ще отплува

 

към някой непознат...

 

 

 

Но не момчето в мен  -  животът си отива.

 

От безсилие накъсан, полуусмихнат, полусподелен.

 

Безсолен и безвкусен, и хлъзгав като риба,

 

която уж си хванал,

 

но се оказва  -  не съвсем...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...