May 24, 2013, 10:59 AM

Утаяване

677 0 1

След слънчевите съботи  на  свободата  -

 

илюзия  оказа се надеждата за утрешния ден.

Приседнала във ъгъла, повдига рамене тъгата ми:




    • Към края сме! Тук всичко свършва!



Това е, моето момче!

 

 

 

Изпращам с дълъг поглед  и  последната надежда,

 

напуснала безмълвно черупката на моя бряг.

 

Усмивката на радостта ми  -  под залеза приведена,

 

разлиства спомени безцелно като в някакъв атлас.

 

 

 

Макар да знае твърдо, че нямат география

 

мечтите, мъката и радостта.

 

Щом тръгна аз  -  ще вдигне синьото платно на август,

 

ще приласкае вятъра и ще отплува

 

към някой непознат...

 

 

 

Но не момчето в мен  -  животът си отива.

 

От безсилие накъсан, полуусмихнат, полусподелен.

 

Безсолен и безвкусен, и хлъзгав като риба,

 

която уж си хванал,

 

но се оказва  -  не съвсем...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...