Утеха

Poesía

622 2 4

Пореден ден. Само мой.
Със слънцето отгоре ...
и бликащи слова безброй,
измълчани в тиха болка.

Болка за непреживяното
през китни земни пролети
и опити човешки ялови
за волни птичи полети ...

Утеха ми една остава,
думи горки да редя,
в кандилото на душа да ги опаля,
като феникси дано се възнесат ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

valqka (Валентин Василев)

О, да,Йоана, думите изричани на глас винаги зависят от душевната ни нагласа. Благодаря сърдечно и на теб и на Ангелче 13 за коментарите и оценките ви! Бъдете здрави и позитивни!

2020-05-29T09:50:00+03:00
limeruna (Йоана)

Хубаво. Но аз финала си го чета вместо

Утеха ми една остава,
думи горки да редя,
в кандилото на душа да ги опаля,
като феникси дано се възнесат...

така:

Утеха ми една остава,
думи горки да редя,
душа кандило да разпали
и феникси да се родят...

2020-05-28T23:22:14+03:00
valqka (Валентин Василев)

Тайно се надявам, Жен! Благодаря ти, мила!

2020-05-28T18:45:21+03:00
jenyivanova (Jasmin)

тя те чува, Вал!

2020-05-28T17:47:40+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0