28.05.2020 г., 17:05 ч.

Утеха 

  Поезия
395 2 4

 

Пореден ден. Само мой.
Със слънцето отгоре ...
и бликащи слова безброй,
измълчани в тиха болка.

 

Болка за непреживяното
през китни земни пролети
и опити човешки ялови
за волни птичи полети ...

 

Утеха ми една остава,
думи горки да редя,
в кандилото на душа да ги опаля,
като феникси дано се възнесат ...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • О, да,Йоана, думите изричани на глас винаги зависят от душевната ни нагласа. Благодаря сърдечно и на теб и на Ангелче 13 за коментарите и оценките ви! Бъдете здрави и позитивни!
  • Хубаво. Но аз финала си го чета вместо

    Утеха ми една остава,
    думи горки да редя,
    в кандилото на душа да ги опаля,
    като феникси дано се възнесат...

    така:

    Утеха ми една остава,
    думи горки да редя,
    душа кандило да разпали
    и феникси да се родят...
  • Тайно се надявам, Жен! Благодаря ти, мила!
  • тя те чува, Вал!
Предложения
: ??:??