Утеха

Поэзия

617 2 4

Пореден ден. Само мой.
Със слънцето отгоре ...
и бликащи слова безброй,
измълчани в тиха болка.

Болка за непреживяното
през китни земни пролети
и опити човешки ялови
за волни птичи полети ...

Утеха ми една остава,
думи горки да редя,
в кандилото на душа да ги опаля,
като феникси дано се възнесат ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

valqka (Валентин Василев)

О, да,Йоана, думите изричани на глас винаги зависят от душевната ни нагласа. Благодаря сърдечно и на теб и на Ангелче 13 за коментарите и оценките ви! Бъдете здрави и позитивни!

2020-05-29T09:50:00+03:00
limeruna (Йоана)

Хубаво. Но аз финала си го чета вместо

Утеха ми една остава,
думи горки да редя,
в кандилото на душа да ги опаля,
като феникси дано се възнесат...

така:

Утеха ми една остава,
думи горки да редя,
душа кандило да разпали
и феникси да се родят...

2020-05-28T23:22:14+03:00
valqka (Валентин Василев)

Тайно се надявам, Жен! Благодаря ти, мила!

2020-05-28T18:45:21+03:00
jenyivanova (Jasmin)

тя те чува, Вал!

2020-05-28T17:47:40+03:00