Пореден ден. Само мой.
Със слънцето отгоре ...
и бликащи слова безброй,
измълчани в тиха болка.
Болка за непреживяното
през китни земни пролети
и опити човешки ялови
за волни птичи полети ...
Утеха ми една остава,
думи горки да редя,
в кандилото на душа да ги опаля,
като феникси дано се възнесат ...
© Валентин Василев Все права защищены