May 28, 2020, 5:05 PM

Утеха

  Poetry
621 2 4

 

Пореден ден. Само мой.
Със слънцето отгоре ...
и бликащи слова безброй,
измълчани в тиха болка.

 

Болка за непреживяното
през китни земни пролети
и опити човешки ялови
за волни птичи полети ...

 

Утеха ми една остава,
думи горки да редя,
в кандилото на душа да ги опаля,
като феникси дано се възнесат ...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

  • О, да,Йоана, думите изричани на глас винаги зависят от душевната ни нагласа. Благодаря сърдечно и на теб и на Ангелче 13 за коментарите и оценките ви! Бъдете здрави и позитивни!
  • Хубаво. Но аз финала си го чета вместо

    Утеха ми една остава,
    думи горки да редя,
    в кандилото на душа да ги опаля,
    като феникси дано се възнесат...

    така:

    Утеха ми една остава,
    думи горки да редя,
    душа кандило да разпали
    и феникси да се родят...
  • Тайно се надявам, Жен! Благодаря ти, мила!
  • тя те чува, Вал!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....