Утеха

Poetry

615 2 4

Пореден ден. Само мой.
Със слънцето отгоре ...
и бликащи слова безброй,
измълчани в тиха болка.

Болка за непреживяното
през китни земни пролети
и опити човешки ялови
за волни птичи полети ...

Утеха ми една остава,
думи горки да редя,
в кандилото на душа да ги опаля,
като феникси дано се възнесат ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

valqka (Валентин Василев)

О, да,Йоана, думите изричани на глас винаги зависят от душевната ни нагласа. Благодаря сърдечно и на теб и на Ангелче 13 за коментарите и оценките ви! Бъдете здрави и позитивни!

2020-05-29T09:50:00+03:00
limeruna (Йоана)

Хубаво. Но аз финала си го чета вместо

Утеха ми една остава,
думи горки да редя,
в кандилото на душа да ги опаля,
като феникси дано се възнесат...

така:

Утеха ми една остава,
думи горки да редя,
душа кандило да разпали
и феникси да се родят...

2020-05-28T23:22:14+03:00
valqka (Валентин Василев)

Тайно се надявам, Жен! Благодаря ти, мила!

2020-05-28T18:45:21+03:00
jenyivanova (Jasmin)

тя те чува, Вал!

2020-05-28T17:47:40+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0