diesto (Данаил Антонов)
979 525
17 dic 2018, 9:24

Утопично... 

  Poesía » De amor, Verso libre
609 5 12

Когато да си тръгвам, аз оставах. 

Омръзна ми да гледам все към куфара. 

Човек обича се и сам се мрази. 

Останалото всичко е 

заблуда. 

И някога във сгънатите дрехи, 

живота ми ще бъде подреден. 

Ще бъда онзи жалък стихоплетник, 

в чиито редове римувам тлен. 

За тази утопична невъзможност. 

За счупени любовни упражнения. 

За глупавата обич с безусловност, 

и опити за чисти намерения. 

Наистина повярвах, но не вярвам. 

На себе си, на теб и на съдбата. 

На никого и никога не ще се жалвам. 

Обичам само нея. Самотата... 

 

Стихопат.

(Danny)

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??