diesto (Данаил Антонов)
979 525
17 дек. 2018 г., 09:24

Утопично... 

  Поэзия » Любовная, Свободный стих
608 5 12

Когато да си тръгвам, аз оставах. 

Омръзна ми да гледам все към куфара. 

Човек обича се и сам се мрази. 

Останалото всичко е 

заблуда. 

И някога във сгънатите дрехи, 

живота ми ще бъде подреден. 

Ще бъда онзи жалък стихоплетник, 

в чиито редове римувам тлен. 

За тази утопична невъзможност. 

За счупени любовни упражнения. 

За глупавата обич с безусловност, 

и опити за чисти намерения. 

Наистина повярвах, но не вярвам. 

На себе си, на теб и на съдбата. 

На никого и никога не ще се жалвам. 

Обичам само нея. Самотата... 

 

Стихопат.

(Danny)

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??