Утопично...
Когато да си тръгвам, аз оставах.
Омръзна ми да гледам все към куфара.
Човек обича се и сам се мрази.
Останалото всичко е
заблуда.
И някога във сгънатите дрехи,
живота ми ще бъде подреден.
Ще бъда онзи жалък стихоплетник,
в чиито редове римувам тлен.
За тази утопична невъзможност.
За счупени любовни упражнения.
За глупавата обич с безусловност,
и опити за чисти намерения.
Наистина повярвах, но не вярвам.
На себе си, на теб и на съдбата.
На никого и никога не ще се жалвам.
Обичам само нея. Самотата...
Стихопат.
(Danny)
© Данаил Антонов All rights reserved.
