Утопично...
Когато да си тръгвам, аз оставах.
Омръзна ми да гледам все към куфара.
Човек обича се и сам се мрази.
Останалото всичко е
заблуда.
И някога във сгънатите дрехи,
живота ми ще бъде подреден.
Ще бъда онзи жалък стихоплетник,
в чиито редове римувам тлен.
За тази утопична невъзможност.
За счупени любовни упражнения.
За глупавата обич с безусловност,
и опити за чисти намерения.
Наистина повярвах, но не вярвам.
На себе си, на теб и на съдбата.
На никого и никога не ще се жалвам.
Обичам само нея. Самотата...
Стихопат.
(Danny)
© Данаил Антонов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Самотата е необходима от време на време....за релакс, преосмисляне, творчество....
-
С Веси съм
Хареса ми... -
Благодаря, че се зачитате в моите писания!
-
Самотата е необходима за всеки творец.
Но и любовта, онази - чистата, която не умира и не ще ни предаде...
Тъжен стих... -
Космически интелект! Виждане на високо ниво!
-
Най - вярната спътница на нас пишещите...
-
Стихът много ми хареса, Дани, но не е честно да обичаш само нея - самотата....
Поздрави! -
Трезво мислещ!
-
И тя ни обича, Дани. Безусловно.
-
Ще те разбере само този който го е изживял! Поздравления, Дани!
-
Хубаво...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздравления за хубавия стих!