diesto (Данаил Антонов)
973 520
17.12.2018 г., 9:24 ч.

Утопично... 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
602 5 12

Когато да си тръгвам, аз оставах. 

Омръзна ми да гледам все към куфара. 

Човек обича се и сам се мрази. 

Останалото всичко е 

заблуда. 

И някога във сгънатите дрехи, 

живота ми ще бъде подреден. 

Ще бъда онзи жалък стихоплетник, 

в чиито редове римувам тлен. 

За тази утопична невъзможност. 

За счупени любовни упражнения. 

За глупавата обич с безусловност, 

и опити за чисти намерения. 

Наистина повярвах, но не вярвам. 

На себе си, на теб и на съдбата. 

На никого и никога не ще се жалвам. 

Обичам само нея. Самотата... 

 

Стихопат.

(Danny)

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??