1 ene 2012, 15:17

Утре

Poesía » Otra

469 0 1

Питам се кога ще дойде утре,
а утре все го няма.
Часовникът се смее от стената,
не помръдва и стрелката.

Луната гледа през прозореца,
усмихната мълчи.
Всички весели са,
а само стаята празна с мен тъжи.

Питам се кога ще дойде утре,
а утре все го няма.
Мечтата тихо шепне:
"Не ме забравяй, аз не съм измама!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

MevJones (Мев Джоунс)

Смени батериите на часовника - ще тръгне
Като как така не идва утрето, обаче, не рабрах...Според мен с луна, без луна, с тъга, без тъга, утрото си идва, и това си е - то не зависи от нашите желания, мечти, измами.
Утрото е подвластно на природни, не емоционални закони, така както поезията, макар и емоционална, би било добре да е подвластна на логически закони.
Успехи през Новата Година!

2012-01-01T16:40:43+02:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0