1 янв. 2012 г., 15:17

Утре

Поэзия » Другая

466 0 1

Питам се кога ще дойде утре,
а утре все го няма.
Часовникът се смее от стената,
не помръдва и стрелката.

Луната гледа през прозореца,
усмихната мълчи.
Всички весели са,
а само стаята празна с мен тъжи.

Питам се кога ще дойде утре,
а утре все го няма.
Мечтата тихо шепне:
"Не ме забравяй, аз не съм измама!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

MevJones (Мев Джоунс)

Смени батериите на часовника - ще тръгне
Като как така не идва утрето, обаче, не рабрах...Според мен с луна, без луна, с тъга, без тъга, утрото си идва, и това си е - то не зависи от нашите желания, мечти, измами.
Утрото е подвластно на природни, не емоционални закони, така както поезията, макар и емоционална, би било добре да е подвластна на логически закони.
Успехи през Новата Година!

2012-01-01T16:40:43+02:00