Desidimitrova (Десислава Димитрова)
1 0
1.01.2012 г., 15:17 ч.

Утре 

  Поезия » Друга
379 0 1

Питам се кога ще дойде утре,
а утре все го няма.
Часовникът се смее от стената,
не помръдва и стрелката.

Луната гледа през прозореца,
усмихната мълчи.
Всички весели са,
а само стаята празна с мен тъжи.

Питам се кога ще дойде утре,
а утре все го няма.
Мечтата тихо шепне:
"Не ме забравяй, аз не съм измама!"

© Десислава Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Смени батериите на часовника - ще тръгне
    Като как така не идва утрето, обаче, не рабрах...Според мен с луна, без луна, с тъга, без тъга, утрото си идва, и това си е - то не зависи от нашите желания, мечти, измами.
    Утрото е подвластно на природни, не емоционални закони, така както поезията, макар и емоционална, би било добре да е подвластна на логически закони.
    Успехи през Новата Година!
Предложения
: ??:??