Питам се кога ще дойде утре,
а утре все го няма.
Часовникът се смее от стената,
не помръдва и стрелката.
Луната гледа през прозореца,
усмихната мълчи.
Всички весели са,
а само стаята празна с мен тъжи.
Питам се кога ще дойде утре,
а утре все го няма.
Мечтата тихо шепне:
"Не ме забравяй, аз не съм измама!"
© Десислава Димитрова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
