Jan 1, 2012, 3:17 PM
Утре
Питам се кога ще дойде утре,
а утре все го няма.
Часовникът се смее от стената,
не помръдва и стрелката.
Луната гледа през прозореца,
усмихната мълчи.
Всички весели са,
а само стаята празна с мен тъжи.
Питам се кога ще дойде утре,
а утре все го няма.
Мечтата тихо шепне:
"Не ме забравяй, аз не съм измама!"
© Десислава Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Като как така не идва утрето, обаче, не рабрах...Според мен с луна, без луна, с тъга, без тъга, утрото си идва, и това си е - то не зависи от нашите желания, мечти, измами.
Утрото е подвластно на природни, не емоционални закони, така както поезията, макар и емоционална, би било добре да е подвластна на логически закони.
Успехи през Новата Година!