22 nov 2025, 12:16

Утре може да е късно

  Poesía
167 0 0

Брутален трясък, счупени стъкла,

зловещо натрошени ламарини.

Разкъсващ ужас, смъртна тишина,

гори страдание от пламъци неугасими.

Безпътие, пустинна самота,

воланът кървав ледено замлъкна.

Деца изгубиха във миг баща,

съпруга в болката замръкна.

 

Разцепващ трясък, кървави петна

по дървения кръст безгласно лепнат.

Синът на Бог за греховете ни умря,

викът Му „Свърши се“ в небето екна.

Прокара път през всяка самота.

утеха и надежда всред пустиня.

Ръка протегната към твоята душа,

гласът Му вика твоето име.

 

Недей отлага отговора твой,

защото утре може да е твърде късно.

Брутален трясък и след първия завой,

плануваното утре в миг да се разпръсне.

Хвани протегнатата Божия ръка,

Светлината никога не ще помръкне.

Хвани ръката водеща към свобода.

Христос единствен от смъртта ще те измъкне.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...