Утре може да е късно

Брутален трясък, счупени стъкла,

зловещо натрошени ламарини.

Разкъсващ ужас, смъртна тишина,

гори страдание от пламъци неугасими.

Безпътие, пустинна самота,

воланът кървав ледено замлъкна.

Деца изгубиха във миг баща,

съпруга в болката замръкна.

Разцепващ трясък, кървави петна

по дървения кръст безгласно лепнат.

Синът на Бог за греховете ни умря,

викът Му „Свърши се“ в небето екна.

Прокара път през всяка самота.

утеха и надежда всред пустиня.

Ръка протегната към твоята душа,

гласът Му вика твоето име.

Недей отлага отговора твой,

защото утре може да е твърде късно.

Брутален трясък и след първия завой,

плануваното утре в миг да се разпръсне.

Хвани протегнатата Божия ръка,

Светлината никога не ще помръкне.

Хвани ръката водеща към свобода.

Христос единствен от смъртта ще те измъкне.