22.11.2025 г., 12:16

Утре може да е късно

165 0 0

Брутален трясък, счупени стъкла,

зловещо натрошени ламарини.

Разкъсващ ужас, смъртна тишина,

гори страдание от пламъци неугасими.

Безпътие, пустинна самота,

воланът кървав ледено замлъкна.

Деца изгубиха във миг баща,

съпруга в болката замръкна.

 

Разцепващ трясък, кървави петна

по дървения кръст безгласно лепнат.

Синът на Бог за греховете ни умря,

викът Му „Свърши се“ в небето екна.

Прокара път през всяка самота.

утеха и надежда всред пустиня.

Ръка протегната към твоята душа,

гласът Му вика твоето име.

 

Недей отлага отговора твой,

защото утре може да е твърде късно.

Брутален трясък и след първия завой,

плануваното утре в миг да се разпръсне.

Хвани протегнатата Божия ръка,

Светлината никога не ще помръкне.

Хвани ръката водеща към свобода.

Христос единствен от смъртта ще те измъкне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...