Утринна песен

Poesía

523 4 3

Чуваш ли, мъничка моя,

звуците чисти на тази зора.

Вятърът, полъх в покоя.

Изгрев красив след нощта.

Нежна омара пред зноя.

Капки искряща роса.

Птиците, песен от Бога.

Стъпки по мека трева.

Чуваш ли, тихо прошепвам.

Липсваш ми, моя Мечта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

djudjii (Жанет Велкова)

Ъъ... верно ли така съм решила? Че съм го и написала.
Както и да е, просто ми хареса.

2023-09-22T20:06:44+03:00
Жабокът (Гедеон)

Жанет, защо реши, че Мечтата е жена. Истинската Мечта е щастието, че си жив, че си на тази земя, че обичаш и те обичат. Тя може да бъде жена, може да е всичко, което съм написал в стиха, защото това е щастието.

2023-09-22T19:59:52+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Чух.
Песента де
Толкова нежно миньонче...

2023-09-22T18:03:25+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0