Утринна песен

Poesía

521 4 3

Чуваш ли, мъничка моя,

звуците чисти на тази зора.

Вятърът, полъх в покоя.

Изгрев красив след нощта.

Нежна омара пред зноя.

Капки искряща роса.

Птиците, песен от Бога.

Стъпки по мека трева.

Чуваш ли, тихо прошепвам.

Липсваш ми, моя Мечта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

djudjii (Жанет Велкова)

Ъъ... верно ли така съм решила? Че съм го и написала.
Както и да е, просто ми хареса.

2023-09-22T20:06:44+03:00
Жабокът (Гедеон)

Жанет, защо реши, че Мечтата е жена. Истинската Мечта е щастието, че си жив, че си на тази земя, че обичаш и те обичат. Тя може да бъде жена, може да е всичко, което съм написал в стиха, защото това е щастието.

2023-09-22T19:59:52+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Чух.
Песента де
Толкова нежно миньонче...

2023-09-22T18:03:25+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0