Чуваш ли, мъничка моя,
звуците чисти на тази зора.
Вятърът, полъх в покоя.
Изгрев красив след нощта.
Нежна омара пред зноя.
Капки искряща роса.
Птиците, песен от Бога.
Стъпки по мека трева.
Чуваш ли, тихо прошепвам.
Липсваш ми, моя Мечта.
© Гедеон All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
