20 jun 2006, 12:03

Утро

  Poesía
1.2K 0 4

 

Денят започва със слънчевия лъч

Отварям очи и чувам нейде глъч.

Прозорецът отворен е и виждам аз простора.

Как весело играят децата, там, на двора.

Петлите кукуригат, птичките летят,

небето нежно се простира и окрасява денят.

Пойните чучулиги силно чуруликат.

Бягат и се гонят, бавно се настигат.

Слънчев ден и весел празник,

от изгрев слънце, чак до заник.

Полюшват се житата във полето,

нейде тихо се чува плачът на детето...

Весело затананиквам си чудна песен.

Спомням си за отминалата есен...

Тихо и кротко си гледам деня,

преди да е настъпила вечерта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...