Jun 20, 2006, 12:03 PM

Утро

  Poetry
1.2K 0 4

 

Денят започва със слънчевия лъч

Отварям очи и чувам нейде глъч.

Прозорецът отворен е и виждам аз простора.

Как весело играят децата, там, на двора.

Петлите кукуригат, птичките летят,

небето нежно се простира и окрасява денят.

Пойните чучулиги силно чуруликат.

Бягат и се гонят, бавно се настигат.

Слънчев ден и весел празник,

от изгрев слънце, чак до заник.

Полюшват се житата във полето,

нейде тихо се чува плачът на детето...

Весело затананиквам си чудна песен.

Спомням си за отминалата есен...

Тихо и кротко си гледам деня,

преди да е настъпила вечерта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...