20 июн. 2006 г., 12:03

Утро

1.2K 0 4

 

Денят започва със слънчевия лъч

Отварям очи и чувам нейде глъч.

Прозорецът отворен е и виждам аз простора.

Как весело играят децата, там, на двора.

Петлите кукуригат, птичките летят,

небето нежно се простира и окрасява денят.

Пойните чучулиги силно чуруликат.

Бягат и се гонят, бавно се настигат.

Слънчев ден и весел празник,

от изгрев слънце, чак до заник.

Полюшват се житата във полето,

нейде тихо се чува плачът на детето...

Весело затананиквам си чудна песен.

Спомням си за отминалата есен...

Тихо и кротко си гледам деня,

преди да е настъпила вечерта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...